Специалисти

Литература свързана с темата

  1. Детето със силна воля- д-р Джеймс Добсън, изд. Нов човек, София, 1994 г;
  2. "Алтернативи за децата в риск", Виолета Босрисова, изд. "Светлик" -СБО,София, 2003г;
  3. Социализация и ресоциализация- Виолета Борисова, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2001 г;
  4. Осиновяването: Въпроси и отговори- Пенчо Вълков, Албена Пенчева, Явор Вълков, изд. "Ковачев", Силистра, 2003 г;
  5. Нека поговорим -Родители и деца- Пол Кюлман, изд. Кръгозор, София, 2000 г. страници 27-30 - Глава Осиновеното дете;
  6. Мъдрате обич- Марта Пийпър, Уилям Пийпър, изд. Сиела, София, 2000 г. , страници 335 - 339 - глава девета - Обичайте мъфро вашето осиновено дете;
  7. Тъжното момиче - Робърт Паркър, издателство - Обсидиан;
  8. С вкус на мед- Айлийн Гоудж, издател- ИК "Унискорп";
  9. Дългото пътуване на осиновения Аз - в търсене на цялостност" Бети Лифтън;
  10. Първичната рана - да докоснем света на осиновеното дете- Нанси Нютон Вериер, издателство "Лик";
  11. Мили мой Мио- Астрид Линдгрен издател- Пан;
  12. В капана на лъжата - Пени Винченци, издател- ИК Сиела;
  13. Само една снимка - Кати Робинсън, издател- ИК Весела Люцканова.

Доктор Кита Христова - Директор на Дом за медико социални грижи - гр.Сливен

Поглеждайки назад в професионалния си път и спомняйки си как започнах работа в Дом „Майка и дете”, мога спокойно да кажа, че водещо е било професионалното ми израстване. Току що бях взела специалност „детски болести” и циганската махала в Сливен, в която бях участъков лекар ми се стори тясна. Бях придобила вече повече самочувствие като лекар. Чувствах се по-уверена в преценките си за здравословното си състояние на децата и тяхното лечение. Работех в поликлиника и давах дежурства в Бърза помощ и двете детски отделения в града, оставах на разположение като специалист и посещавах детска ясла и детска градина за профилактични прегледи. Не знаех обаче какво е това Дом „Майка и дете”, какво изобщо вършат там лекари, какви са тези деца там и защо не са при родителите си.

Струва ми се, че тогава станах главен лекар на Дома, заради „главенството”, заради по-големите възможности за реализация – лична и на хората с които работех. Исках да бъдем едни от най-добрите и между домовете и в сравнение с другите детски заведения.

Да не отсъстваме в професионалната си подготовка и възможности децата да бъдат съвременно лекувани, да имаме възможно най-доброто медицинско обслужване.

Лекарите в Дома от две станаха шест, тройно се повиши персоналът. А амбициите ни обаче дълго време се въртяха все около медицината – лечение, обслужване на децата и други все такива. Имахме само един педагог, който се въртеше на яслената група и пишеше дневни, седмични и месечни планове, които никой не изпълняваше, пък и аз много много не я търсех, защото все още гледах на себе си като на лекар и то главен, който естествено трябва да се занимава предимно с диагностика и лечение. Почти цялата ни дейност се въртеше около изискванията на медицинската наука. Затъвахме в пълна медикализация, но и всички други домове бяха такива, а ние по-младите се учехме от тях.

Слава Богу, че имахме желание да се учим и да желаем да променяме нещата около себе си. Години на ред борбата ни беше да преместим дома от гр. Кермен в окръжния град Сливен. Това стана постепенно, като в началото преместихме полулегално две яслени групи в детска ясла №8 в гр.Сливен. Децата ни, контактуваха с другите деца от яслата, посещаваха ги хора от квартала и техните родители и те разцъфтяха.

Сега ми е ясно, че ние сме ги били интегрирали в обществото и сме възстановили връзката със семейството, която е била прекъсната поради отдалечеността на Дома в гр. Кермен и невъзможността родителите често да посещават децата си.

На първи април 2001г. целият Дом бе преместен от гр. Кермен в гр. Сливен.

И така, трябваше да минат години, за да можем дори ние, работещите в Дома да разберем колко различно трябва де е едно място, където се отглеждат деца, от това което сме си мислили. В последните няколко години домовете се „отвориха” към обществото, заговори се за добри практики, а също така и за груби нарушения зад стените им. Според мен обаче, те все още са обвити в някаква тайнственост и струва ми се винаги ще остане нещо недоизказано, недовидяно и чуто. И това е така, защото много мъка, жал и страдание има зад тези стени. Нима е радостно събитие да бъдеш изоставен дори и за ден в креватче, където преди това са били много други деца, да заспиваш и да се събуждаш на определен час, да се храниш по меню съставено за цял месец, без да те питат точно ти, какво , колко и кога искаш да ядеш. Персоналът може да е мил и грижовен, чист и спретнат, да говори правилно и да може да работи в екип – но какво от това? На теб просто ти се иска да бъдеш на вън между твоите хора, където животът може де е труден, но пък е толкова интересен. Повече те привлича възможността за една груба ласка от твой близък човек, отколкото перфектното професионално отношение. Нека си си вкъщи, дори и да е студеничко, но ще те топли радостта, че си един от своите и надеждата, че утре може да е по-добър животът.

Много често, влизайки в групите при децата , особено новородените, чувствам въздухът натежал от печал. Това е чисто физическо усещане, което се усилва при вида на току що изоставено дете. Дни на ред то протестира гневно, търси си близките, отказва храна и игри, а когато притихне, става още по- лошо. Тишината в резултат на силната печал на детето те кара незабавно да предприемеш нещо, за да я нарушиш, да измъкнеш и себе си и малкото човече от тази ужасна ситуация, която убива чувствата и във възрастният и в детето. Така година след година в една странна симбиоза взаимно се отглеждахме и израствахме – аз и поредното само дете. Струва ми се, че аз получих много повече- помъдрях, научих се да различавам и отсявам по-важните неща, загърбих излишните амбиции, разбрах, че с любов, разбиране и истинска загриженост, децата са по- щастливи отколкото ако са обсипани със скъпи играчки и лакомства. И най-важното от което имат нужда е семейството.

Другата ми голяма болка са били родителите и по-специално майките на изоставените деца и другата страна – семействата, които искат да станат родители.

В приемните ми за граждани съм се срещала и с едните и с другите. Нееднократно съм присъствала на последното кърмене на майката, която по една или друга причина изоставя детето си. Мисля, че всички те страдаха, независимо дали го показваха. Едни бързаха да си тръгнат, като подгонени, други се усмихваха гузно, трети плачеха и се връщаха отново и отново.

Неведнъж се е случвало след безсънна нощ и угризения, рано на другата сутрин, майката да ме чака на входа и да си вземе детето. Убедена съм, че няма майка, която да не съжалява за постъпката си и винаги съм го казвала на децата, които вече пораснали са се връщали в Дома.

Много печал, болка и надежда са влезли в Дома и с кандидат - осиновителите.

Те винаги идваха с проблема си и очакваха решаването му във възможно най-кратък срок. Детето трябваше да е такова, каквото са си го представили във въображението си, а не каквито са децата в Дома. И тук беше големият парадокс.

Повече щастливи семейни двойки можеше да има само, ако има още повече разплакани майки, изоставили децата си. Или друго яче казано – за да бъдат щастливи едни, трябва преди това, други да станат нещастни за цял живот. И разбира се между тях бяха децата- красиви и не толкова красиви, болни и здрави, дечица различни, но приличащи си само по едно – искаха час по- скоро да напуснат Дома и прекрасния ни персонал, прегърнали родителите си.

Срещала съм осиновени деца, няколко месеца след осиновяването им. Те се гушеха в близките си и може би се страхуваха, че може да поискам да ги взема обратно със себе си. Някъде дълбоко в съзнанието им светваше лампичката за опасност – отново да бъда сам сред много грижовни хора.

По-големите дечица, на които родителите, бяха съобщили, че са осиновени идваха горди в Дома, да видят „бебетата”, да донесат подаръци на децата и да си направят снимка до креватчето си където са били. Въпреки това обаче не забравяха здраво да стискат ръката на родителите си, за всеки случай.

Чувствам се много комфортно в компанията на родители, които са осиновили дете и вече са му казали или сами са взели решение за това и са убедени, че са прави.

Това са свободни хора, които ще осигурят и свободен и щастлив живот на своето дете. Те няма да бъдат заложници на чуждата завист и злоба.

Наскоро една майка ми сподели как искала вече да разкрие „тайната на осиновяване” на момиченцето си, но все отлагала. Детето било чудесно – пеело и танцувало добре, учило се отлично, изявявало се навсякъде Нервите на една амбициозна майка на дете от същия клас не издържали и тя разкрила „тайната” пред семейството си, защото.... тя може да е първа, но е осиновена!” Виждаш ли моето дете, тя е по-лоша от теб пък в това отношение, защото ние сме те родили, а тя е взета от дом”

Така тази неудовлетворена майка е успокоила отрочето си и то побързало на другия ден да уведоми целия клас. Слава Богу, не са последвали сериозни сътресения в семейството с осиновеното дете, но майката съжалява предимно за това, че детето не е научило истината от родителите си, а от чужди хора и не може да прости на себе си, че е отлагала един толкова важен въпрос и е дала възможност на злонамерени хора да навредят на детето й.

За съжаление в нашето общество все още злобата и завистта владеят битието на много хора. Наскоро по телефона изплака майка, чиято дъщеря вече е станала 16 годишна, но досега фактът, че е осиновена грижовно е скриван в семейството, квартала и в училище. Един ден девойката по невнимание счупила стъклен съд с храна на етажната площадка. За това невинно деяние върху нея се изсипал порой от жестоки думи от съседката по апартамент и цялата истина излязла на яве по най-уродлив начин. Сиреч, детето направило беля не за друго, а защото е осиновено.

Последвала жестока кавга и с родителите, момичето избяга, после се върна, но упреците продължават, отново изчезва и вече нищо не е същото.

Ако има висша справедливост, тази съседка трябва да си получи заслуженото. Тя разби едно чудесно семейство, разби бъдещето на това дете, да не говорим за родителите му. Те се упрекват за своята нерешителност, детето ги упреква, че са го излъгали, а тя си седи необезпокоявана и може би доволна /от какво ли?/ в жилището си, току до жертвите си. И законът и обществото трябва да са безпощадни към подобни хора.

Но защо да чакаме помощ от другаде, скъпи осиновители? Вие сте по-баща и по-майка от хората изоставили децата си. Вие сте тези, които са бодвали, отделяли от средствата си, за да има всичко детето ви. Изправете се, наперете се и погледнете от високо.

Бъдете свободни и честни. Знаете, че няма нищо срамно за криене и вашето дете трябва да го знае.

После елате при нас и заедно да отпразнуваме.

Нека една страница от живота ви бъде затворена.

Вървете с детето си напред. Нека то да реши ще погледне ли, когато порасне назад или не! Дори да е така, вие завинаги ще останете родителите!!!

Един поглед към темата от Г-жа Весела Банова - Детски психотерапевт

"Най-големият дар за едно дете е да му дадем корени и криле!"

Трудности при вземането на решение за осиновяване

  • С вземането на решение за осиновяване се активират психологически механизми;
  • Фантазиите на осиновителите по отношение на личната история на детето, на биологичния код на детето;
  • Предрасъдаци по отношение влиянието на гените, етническия произход, биологичните родители;
  • Страхове и неяснота около "тайната на осиновяването".

Лонгитюдно проучване в Скандинавските страни на психопатологията на осиновени деца от осиновяването до юношеска възраст показва, че децата които се развиват добре и имат добра връзка с родителите-осиновители са тези деца, които от самото начало са информирани и са получили уважение от страна на осиновителите към биологичните родители и цялото си минало до момента на осиновяването.

Какво се крие зад отказа да се разкрие "Тайната на осиновяването"?
Митове и фантазии:

  • "Повикът на кръвта е важен"- страх, че ако детето научи за биологичните си родители, ще напусне осиновителите си и ще тръгне да ги търси;
  • Изследване в Шотландия, където законът позволява при навършване на пълнолетие децата да получат информация за биологичните си родители показва, че тези които отиват да ги търсят са тези, при които връзката с осиновителите е била лоша, но най-вече защото произхода им е бил крит или е говорено лошо за биологичните родители;
  • Ако кажат на децата, че биологичните родители са ги изоставили, поради това, че не са ги искали и не са ги обичали, децата ще им бъдат благодарни, че са ги осиновили и ще ги обичат повече;
  • През пубертета децата ще тръгнат да търсят биологичните си родители;
  • Ако осиновеното дете не отговаря на очакванията на осиновителите, то това е проява на "гените" му.

"Да се припознаеш като майка или баща не е естествен процес, а много интимен акт на човешкото същество, което води до нещо необратимо- появата на човешки живот".

Специалисти - психотерапевти, социални работници, лекари

1. Сдружение "Институт по социални дейности и практики"

  • Комплекс за социални услуги за деца и семейства, Сектор "Развитие на семейството" - Леман Салиева - социален работник и ръководител сектор тел. 054/ 850777; гр.Шумен, ул. Димитър Благоев № 12 e-mail: ksu_sh@abv.bg; Звено "Майка и бебе" - ул. Беласица 11 тел./факс 054 833 124

  • Институт по социални дейности и практики /ИСДП/ - София ул. Шандор Петъофи 24, тел/факс 02 852 47 13 e-mail: sapi@abv.bg

  • Национален център за социално възпитателна дейност - Габрово, Дом за временно настаняване, "Център за семейна подкрепа", 5300 Габрово , ул. „Патриарх Евтимий" № 6

  • Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр. Пазарджик – тел 034/ 448865 бул. Цар Освободител № 50 e-mail ksu_pazardjik@abv.bg

  • Комплекс за социални услуги за деца и семейства - гр.Търговище, квартал Запад 3, тел. 0601/ 61141

2. Международна социална служба - Велико Търново, 5000 бул. "България" 24, тел/факс: (062) 600-038 e-mail: mss_iss@iss-bg.org
  • Трасиране на произход - по заявка на лица от български произход, които са осиновени в чужбина, организацията подпомага издирването на биологичните родители, в съответствие с разпоредбите на Семейния кодекс

  • Работа по случай на деца - български граждани, които се намират във втора страна и са жертва на трафик или във връзка със съдебни дела за родителски права, когато единият родител и /или детето пребивават във втора страна. За разрешаването на трансграничните случаи

3.Асоциация ”ДЕТЕ И ПРОСТРАНСТВО” /“Child and Space” Association/

Създадена да работи за най-добрия интерес на детето и неговото семейство, да осигурява пространство за изразяването на неговите нужди, да подпомага детето и семейството в ситуация на криза;

  • д-р Камелия Василева – лекар - гр. Варна – 0888 259 404;
  • Милена Бръчкова – психолог – гр. Дебелец – 0885 335891;
  • Станимира Начева – психолог – гр. Сливен – 0887 558656;
  • Татяна Минчева – психолог - гр. Сливен – 0887 541906;
  • Диана Цветанова – психолог – гр.Сливен – 0887 835068
  • Радостин Стайков – психолог – гр. Шумен – 0898 776993;
  • д-р Татяна Спасова – лекар – гр. Благоевград – 0886 703822;
  • Димитрина Григорова – психолог – гр. Габрово – 0886 436159;
  • Христо Златев – психолог – гр. Плевен – 0889 864538;
  • Паулина Качулева – педагог – гр. Ямбол – 0898 541 467;
  • Величка Хайдушкина – психолог – гр. Ветрен – 0887 275796;
  • Аделина Иванова – психолог – гр. Перник – 0888 260732;
  • Венета Чакърова – психолог – гр. Пловдив – 0886 936360;
  • Красимира Парашева – психолог – гр. Хасково – 0889 373215;
  • Донка Кировска – психолог – гр. Златица – 0889 270401;
  • Инна Бранева – психолог – гр. София – 0888 258072.

Д-р Пенчо Вълков – автор на книгата "Осиновяването: Въпроси и отговори"

Пенчо Вълков е детски лекар, най-дългогодишния директор на Дом за медико-социални грижи за деца в страната. За 27 години е участвал в осиновяването на повече от 1100 деца от български осиновители и 240 деца от чуждестранни осиновители от САЩ, Италия, Испания, Франция, Швеция, Германия, Англия, Дания, Гърция, Белгия и Люксембург. Носител е на почетния знак "Златно сърце".

Общото между участниците в осиновителния процес-осиновени деца, биологични родители и осиновители е болката. При децата болката е от загубата на биологичните родители, които са ги изоставили. При биологичните родители болката е от невъзможността да отгледат децата си. А при осиновителите болката е от невъзможността да имат свои биологични деца и да продължат рода си. Болката на участниците в осиновителния процес се потиска от тях и тя остава скрита и недостъпна за обществото ни.

При осиновените деца за да бъде преодоляна болката, те трябва от малки да знаят, че са осиновени. Почти всички осиновени до края на живота си научават, че са били осиновени деца. Когато научаването стане със закъснение в неподходяща възраст и в неподходящ момент и от чужд човек, осиновените деца се чувстват измамени и обидени. Осиновителите трябва да бъдат честни и откровени с децата си и първи да им кажат истината за осиновяването.

В противен случай се стига до описаната в книгата ни (Осиновяването: Въпроси и отговори) трагична изненада, каквато е преживяла Богомила. Тя е млада и красива актриса. На 28 години научава, че е осиновена от анонимно писмо, оставено в пощенската и кутия. Изживява страхотен шок, почувствала се като залята с вряла вода, а главата и изпразнена от всичко, което е имало дотогава в нея. Това, което е знаела за себе си е изчезнало изведнъж, а главата и станала “табула раза”, изтрита празна дъска. Сега Богомила иска изтритото в главата и да се напише отново и тя да си отговори на въпроса “Коя всъщност съм аз?”.

През пубертетната възраст и по-късно във връзка с изграждането на истинската си идентичност, осиновените деца искат да открият биологичната си майка. С търсенето на биологичната си майка осиновеното дете се опитва да излекува болката от изоставянето и да намери изгубената част от себе си.

Осиновените деца искат да научат коя е биологичната им майка и къде живее. Някои дори не желаят да се срещнат с нея, за да не я злепоставят, а искат само да я видят отдалече. Повечето осиновени деца не осъждат биологичните си майки, те дори не им се сърдят. Това, което най-много искат е да ги заговорят, да им кажат, че са добре, че ги обичат и че са им простили, независимо, че са ги изоставили. Осиновените деца искат да узнаят какво се е случило в живота на биологичната им майка, кой е биологичният им баща, имат ли братя и сестри и къде са те сега. Чрез биологичната си майка осиновените деца искат да научат своето минало и да свържат двете половини на своя живот, познатата и непознатата в едно цяло.

Търсенето и евентуалното намиране на биологичната майка е в интерес както на детето, така и на осиновителите му. Със сигурност търсенето ще провокира тревожност, а изходът от него в повечето случаи няма да е такъв, какъвто детето си го е представяло. Търсенето е трудно за всички, които участват в него, защото всички са наранени от осиновяването по някакъв начин. Дори търсенето да не протече по най-добрия начин, то ще даде отговор на много въпроси, а осиновеното дете ще получи усещането за завършеност.

Това, което съм написал в следващите редове за биологичните майки вероятно няма да съвпадне с очакванията на осиновените деца, но те трябва да го знаят.

Повечето биологични майки не желаят да се срещнат с изоставените от тях деца, защото настоящите им семейства не знаят за тайната на извънбрачната им връзка, която са имали в миналото, за укриваната бременност и за детето, което са родили. Разкриването на тайната на биологичната майка става заплаха за спокойствието в настоящото и семейство и може да причини отварянето на рани в сърцата на близки на майката хора-съпруг, деца, родители. Обикновено тези биологични майки са се примирили със случилото се и са изстрадали загубата на изоставените от тях деца, а някои от тях дори имат съмнение, че след среща с детето си може отново да го изоставят.

Биологичните майки трябва добре да знаят, че едно повторно изоставяне на детето, особено ако това се случи през пубертета, може да бъде фатално за него и дори да завърши със самоубийство. Покъртителна в това отношение е описаната в книгата ни трагедия на Светлин. Той е на 15 години, живее в Дом за сираци. Изоставен е от рожденната си майка веднага след раждането заради извънбрачната и връзка. Той има малка вродена аномалия на лявата ръка, заради която не е осиновен. Особеното фамилно име, което носи му помага да издири майка си. Той я причаква пред жилищния блок, в който живее, наблюдава я и накрая я заговаря. Майка му бързо го разпознала, прегърнала го и заплакала. Цели 15 години не била виждала първородния си син. Започнали тайно да се срещат в дунавския парк, били щастливи. Но след няколко срещи майката помолила сина си, ако я обича да не се срещат повече, за да не разберат за него съпругът и и двете и дъщери. Синът не казал нищо, но на другия ден сутринта го намерили обесен на дървото до пейката, на която тайно се срещали.

Пример за нежеланието на биологичните майки да се срещат с изоставените от тях деца е трогателният случай на Николета от нашата практика. Николета е ученичка на 18 години, отличничка, състезателка в националния отбор по синхронно плуване. От малка знае, че е осиновена. Заедно с осиновителите търси биологичната си майка, открива я, но тя отказва да се срещне с първородната си дъщеря. Неотдавна Николета остави снимка, на гърба на която написа: “Това съм аз твоята дъщеря. Не искам нищо. Желая само да се срещнем и ако искаш да станем приятелки. Ако все още не желаеш да се срещнем, моля те дай ми твоя снимка.” Николета тъгува, а биологичната и майка отказва да даде снимка и да се срещне с нея. Във връзка с този случай е добре да се знае, че никой не може насила да осъществява среща на биологичната майка с изоставеното от нея дете.

Има биологични майки, макар и по-малко на брой, които искат да открият изоставените от тях деца. Тези биологични майки се укоряват, че са грешници за това, че са изоставили децата си и са ги дали за осиновяване. Те се оправдават, че са нямали друг избор, че са били предадени от тези, които са обичали и изоставени от тези, които са можели да им помогнат. Сега те са създали нови семейства, имат по две-три големи деца, а някои дори внучета. Болката в сърцата им заради изоставените от тях деца ги мъчи цял живот, а на рождения ден на детето си те плачат. Тези майки искат да се срещнат с децата си, за тях понякога знаят и съпрузите им, които не са биологични бащи, знаят и другите им деца и те също желаят да се запознаят.

Законодателството в България все още не разрешава взаимното издирване на осиновени деца и биологични родители. Затова издирването им сега става чрез участия в телевизионните предавания “Искрено и лично” и “Имаш поща”, чрез публикуване на обяви във вестник “Трета възраст” и чрез регистриране в издирващи сайтове на Интернет.

С решението си да осиновят дете осиновителите трябва да знаят, че те предприемат голям риск, за преодоляването на който трябва предварително да са добре подготвени. Много важно е осиновителите да знаят, че осиновеното дете през целия си живот носи в себе си болката, която му е причинена от изоставянето и от раздялата с биологичната майка. За да може тази болка да се преодолее, осиновеното дете се нуждае от много разбиране, търпение и любов, които осиновителите постоянно и от сърце трябва да му дават.

Осиновителите ще живеят в постоянен страх и напрежение ако не кажат своевременно на детето си, че то е осиновено. Те не трябва да се страхуват, че ще бъдат изоставени от него, когато то научи, че е осиновено. Така както са намерили сили да осиновят дете, така те трябва да намерят сили да разкрият на детето си осиновителската тайна. С разкриването на осиновителската тайна, осиновителите ще премахнат съществуваща лъжа между тях и детето им.

Когато осиновеното дете поиска да потърси биологичната си майка, осиновителите му не трябва да се чувстват обидени от неговото желание. Те трябва да кажат на детето си цялата информация, която знаят за биологичните родители и да не пречат на осъществяването на срещата му с тях. Особено полезно за детето ще бъде ако осиновителите му кажат домското име и от Дома на кой град е било осиновено. Осиновителите трябва да знаят, че осиновеното от тях дете ги обича, уважава и чувства близки, но в сърцето му винаги има запазено място за жената, която го е родила.

Осиновителите трябва да знаят, че когато детето не може да открие биологичната си майка, в зависимост от темперамента му, то става гневно и предизвикателно към тях или потиснато и затворено в себе си. Те трябва да знаят, че това поведение на детето е израз на страх от евентуално изоставяне от тяхна страна и проверка на силната им любов и привързаност към него.

Осиновителите не трябва да заплашват осиновеното дете, че ще го изоставят и лишат от любовта и приемането, които са му осигурили. Те трябва търпеливо да изчакат успокояването на детето, като му показват, че продължават да го обичат безрезервно.

Всички участници в осиновителния процес трябва смело да погледнат в душите си и да разкрият истинските си чувства. Никой на никого не дължи извинение за чувствата си и никой не трябва да ги отрича, защото отричането на чувствата на някого, ще попречи на разбирателството и любовта между тях.

Добре е осиновените деца, биологичните родители и осиновителите да знаят, че в България има книга, която може да им помогне в трудни ситуации, при разрешаването на възникнали психологически проблеми. Тази книга се казва “Осиновяването-въпроси и отговори”. Нейни автори са баща, дъщеря и син. Книгата може да се закупи на цена 6 лева в книжарниците на “Хеликон” и “Пингвините”.

Галя Михайлова, Филип Попов, Росица Иванова, Пламен Петков, Галина Кубратова и адвокат Елена Константинова в предаването "Искрено и лично" по БТВ, с водещ Миглена Ангелова, гости по темата "Как се осиновява дете в България?" на 5.10.2005г.

МЕЖДУНАРОДНАТА СОЦИАЛНА СЛУЖБА
Международен ресурсен център за закрила на децата при осиновяване

ПРАВАTА НА ДЕТЕТО
ПРИ ОСИНОВЯВАНЕ В СТРАНАТА И ПРИ МЕЖДУНАРОДНО ОСИНОВЯВАНЕ

ЕТИКА И ПРИНЦИПИ

...
XIV. Търсене на произхода
Децата имат право, ако пожелаят и ако го позволява възрастта и зрелостта им, да узнаят историята си, като получат, когато е възможно, по-специално информация за биологичните си майка и баща, за братята и сестрите си. Такава информация е важно да се събира и съхранява. За търсенето на произхода е необходима квалифицирана психо-социална помощ. За да се управлява този процес, необходимо е да се организират специализирани професионални служби, или да се подпомогнат вече съществуващите такива.
Това право на информация трудно може да бъде съблюдавано в сегашния социален контекст на някои държави. С нарастване на броя на търсенията за произхода от страна на млади и възрастни осиновени лица, всяка държава трябва да направи максималното, за да подобри упражняването на това право.
КПД член 8 / ХКЗД член 30.
...
целия текст на доклада:

Приятели

Начало на страницата